Автопортрет в деня на Страшния съд

Аз съм
часовник
с осем секундни стрелки
На стъпалата ми
отдолу
красиво са гравирани
изминатите километри
В черния ми дроб
е скрита
една публична тайна
А под превръзката
на лявото ми око
е отговорът
на всички въпроси
но аз не мога
да го видя
В ушите ми
отзвучава
Деветата симфония
на Горан Брегович
Сърцето ми е пълно
със съсиреци
с неизтекла давност
(мога да ти подаря един
за спомен, какво ще кажеш?)
В мозъка ми
е инсталирано ел. табло
на което пише
Не изключвай
Опасно за живота
А там, долу
дори и аз не знам
какво било е –
памет не е включена
в комплекта

Остават ми
три вдишвания
до изчерпване
на лимита
Отпечатъкът от
възглавницата
върху лицето ми
е моето алиби
Мисля да пледирам
Невинен