За Дания – по датски

Ако двата замъка, които държах да навестя и разгледам същия ден, не бяха толкова красиви и не изядоха с лекота и без това малкото време, което имах, може би щях да успея да стигна Роскилде по-навреме. За беда вечерта наближаваше и последната за деня забележителност, която си бях планирал в близката до Копенхаген провинция, щеше да бъде само отметка в списъка. Нямаше да мога да видя прословутата катедрала отвътре – нещо, заради което си струваше да побързам по-отрано. В първия тухлен готически храм в света, в каменни саркофази, захлупени с тежки гравирани капаци, лежи цяла династия датски крале и кралици. Катедралата в Роскилде е сред най-значимите средновековни паметници в малката скандинавска страна. Макар и закъснял, настоявах да я видя поне отвън. Малко утешение, но все пак някакво. В безнадеждния час осем без десет се озовах на празния площад сред спокойната пустота на малкото градче. Кулите на катедралата се извисяваха в небето като две незапалени свещи, но до мрака имаше още много време – дългата северна пролетна вечер бе още съвсем светла. Полуудовлетворен-полуобезсърчен обикалях наоколо, когато забелязах, че вратата на така желаната цел е открехната. За моя изненада не само че катедралата все още беше отворена, но и точно в осем, само след няколко минути, в нея започваше концерт за орган. Това се казва късмет! Понякога съдбата възнаграждава упорството! Веднага се настаних на една от дървените скамейки, позапълнени от обитателите на този изглеждащ вече заспал град. Предвкусвах удоволствието, но още не знаех, че невидимият режисьор, напътстващ тази моя вечер, е изпипал до съвършенство всеки детайл от спектакъла, в който неволно участвах, и ми е приготвил най-паметния момент в датското ми пътуване. Докато се огледам и ето че тежките, плътни звуци на органа рязко, настойчиво изпълниха пространството. Светът се залюля сепнат, въздухът зазвъня, неспокойните тонове завибрираха със студена тревожност в стените. Като че ли всички мъртви се изправиха и мощните им гласове протръбиха края на света. И точно когато тези апокалиптични звуци започнаха да се напластяват в сумрачните ъгли на осемвековната катедрала, точно тогава, в този миг, ниското вечерно слънце се наклони още мъничко, ярките му лъчи нахлуха косо през тесните прозорци и блестящите им дълги пръсти засвириха своята светла музика по корнизите и колоните, по мраморните ангели и херувими, изтръгвайки застиналите им лица от столетното вцепенение. Ослепителните снопове с лекота пронизваха притъмнялата утроба на храма, вплитайки своя небесен акорд в музиката, сътворена от човека. Сякаш цялата вселена загърмя с тържествените звуци на този грандиозен, всепомитащ дует. Не знам какво са почувствали другите, в този момент всеки като че ли беше на милиони километри от съседа си на пейката. Спомням си само за себе си – как, потресен и настръхнал от величието, от божествеността на този краткотраен и несвършващ миг, се заиздигах безмълвен и безплътен към високите сводове над мен, преминах през тях и отлетях някъде далеч, далеч, откъдето още не ми се връща.

На някого горните редове може да се сторят претенциозни, а авторът им – предвзет сноб. Но това е Дания, приятели! Ако ставаше дума за Турция, щяхме да си говорим за рахат локум, ако приказвахме за Сърбия, то балканската вакханалия на Кустурица и Горан Брегович щеше да заглушава разговора ни. Но Дания… Дания е един от камъните, върху които е изградена европейската цивилизация, там катедралите носят традицията на едно различно съществувание, а органът удостоверява неговия смисъл всеки път, щом музикантът докосне клавишите. Затова за Дания – по датски!

Сп. „Моето пътуване“, 2010 г.

 

Повече снимки от Дания можете да разгледате тук.

За още текстове от Дания кликнете на етикета отдолу.