текстове
В тази история главни действащи лица са една река и едно корабче. Има и второстепенни герои – екипаж и пътници. И аз бях там, но…
Към текста
Реших да го направя по обяд. Тогава клиентите са малко, зяпачите също, а пазачите още разсеяни. И момичетата щяха да са заели местата си съвсем…
Към текста
Ако умра докато спя цяла смърт ще сънувам че съм жив Ще пия от млякото на гърдите ти Ще примижавам от слънчевите зайчета в очите…
Към текста
Асоциативната човешка мисъл работи подобно на интернет търсачка. Ключова дума води до други думи, те пък протягат невидимите си ръце и някъде от мрака на…
Към текста
“Като индиец седнал върху кол забит във тинята на Ганг съм се разположил във пространството…” Иван Петков Бай Георги е циганин от великотърновския край.…
Към текста
Може ли една дума да бъде весела? Или ядосана? Може, особено ако е дума с характер. Такава е „свобода“. Тя е патетична, когато е сред…
Към текстаАз съм часовник с осем секундни стрелки На стъпалата ми отдолу красиво са гравирани изминатите километри В черния ми дроб е скрита една публична тайна…
Към текста
Фелдмаршал Ромел, Пустинната лисица, отдавна го няма. Но подземният бункер, чиито дълги тунели превръщат голия хълм в чудовищен термитник, още стоят. Някъде просто изсечени в…
Към текста
(Бегли скици от Западните Балкани) Сръбски увод или занимателна география за пълнолетни „Ебем ти и времето, кога България е на запад от нас!“ Този шедьовър…
Към текста
Идеологически и естетически нюанси на спора около „нещото“ пред НДК Колко тежат 1300 години? Все по-малко. Ако това нещо пред НДК наистина символизира 1300-годишната България,…
Към текста
Ех, Мо Мо, къде ли си сега, какво ли правиш? Грее ли още откритото ти лице, кому ли говориш с напевния си глас? Знаеш ли,…
Към текстаЩе легнем в жълтата трева на есента Ръката ми ще бъде под главата ти И примижали срещу слънцето бавно ще гледаме как две паячета оплитат…
Към текстаВсе някой ден ще трябва да се изправя пред Него. И когато ме попита какво съм правил в тоя живот, ще му отговоря: „Слушах музика,…
Към текста
Признавам си, че като бях малък, не харесвах приказките на Андерсен. Струваха ми се мрачни и потискащи. Когато поотраснах, разбрах, че това са били приказки…
Към текста
„Петушки е мястото, където птичките не млъкват ни деня, ни нощя, където ни зиме, ни лете не престава да цъфти жасминът. Първородният грях – може…
Към текста
Завиждам на любознателните хора и пътешествениците отпреди сто и повече години. Колко удивителен е бил за тях светът, как всяко пътуване е било приключение, всяка…
Към текстаИ крачките им си говореха приглушено чертаейки мързеливата траектория на техния предпоследен есенен следобед в парка
Към текста
„Не искаме обелиски и фонтани! Хляб е това, което искаме! Хляб! Хляб! Хляб!” С такива пасквили, разлепени из града, осъмвал Рим през гладните години 1646-48.…
Към текстаСпомняте ли си любопитната история на Едгар Уидърспун? Ако не – ще ви я припомня, защото е много поучителна, а и жизненоважна – Едгар е…
Към текста
Да пренощуваш на връх Полежан, макар и през зимата, не е кой знае какво геройство. Някои го правят на 6, 7 и дори 8 хиляди…
Към текста
Едва когато видях как изглеждат обувките на последния лаоски крал, изложени в една витрина в бившия му дворец, проумях Луанг Прабанг и Лаос. Представях си…
Към текстаЩе изям бариерите ще прекърша оградите ще разкъсам всички пречки между нас ще те върна една библия време назад докато се изправим голи и чисти…
Към текста
Бях в един ясен, но студен и ветровит октомврийски ден вътре в чинията. Сред тоталната разруха в централната зала сърпът и чукът продължаваха да блестят…
Към текста
Златният триъгълник нито е от злато, нито е триъгълник. Той е по-скоро един сложен многоъгълник, в който съдбоносно са свързани не само няколко племена с…
Към текстаТези задушни непроветрявани улици със заковани на кръст прозорци барикадирани от мудни вехтории изпълзели от мазетата мижащи срещу светлината с прашясали очи въздишащи с дъх…
Към текста
Асфалтът отдавна е свършил, после няколко километра черен път следва змийските извивки на реката. Но долината не се стеснява, напротив – с изкачването се разстила,…
Към текста
Вкъщи имам едно чекмедже, на което пише Тунис. Мислех, че е празно, защото никога не бях ходил в тази толкова протегнала се на север в…
Към текста„…и спасение дебне отвсякъде…“ Винаги, когато видя някой мой приятел да си връзва връзките на обувките, го съветвам да го прави много внимателно и старателно.…
Към текста
Има такива места по Земята, които не можеш да сбъркаш. Като лице с толкова характерни черти, че не би го забравил никога. Като миризма от…
Към текстаВъв фурната на дните сърцето ми остана алангле
Към текста
Голямата слава на малкото градче Хайделберг идва покрай откриването от палеонтолозите на така наречения Хайделбергски човек. Но всъщност Хайделбергският човек не е човек, а маймуна,…
Към текста
Стои моят съученик пред картата на света и на всеки въпрос на учителката ни по география отговаря единствено с обезоръжаваща усмивка. „Хайде, покажи ми поне…
Към текста
Имаше един човек, който продаваше камъчета за запалки и бързоварчета с открит реотан. Беше сляп. Стоеше повече в „горната“ част – към „Екзарх Йосиф“, подвикваше…
Към текстаДнес е 24-ти февруари 2015 година Един невидим ден гледан от хралупата на детството Толкова далечен и безформен колкото планетата Уран И като нея закачен…
Към текста
Казвам се Велик град на ангелите, съкровищница на божествени скъпоценни камъни, славна земя непокорима, велико и знаменито царство, кралска възхитителна столица, надарена с девет благородни…
Към текста
Жена ми пребивава в чудото. За нейно съжаление, не повече от осем-девет часа на денонощие. Събота и неделя упорства, стараейки се да отложи неизбежната среща…
Към текста
Казват, че някога Нюхаун, Новото пристанище на Копенхаген, било свърталище на пияници и проститутки. Вероятно общуването с тях не е било толкова душепогубващо, защото и…
Към текстаВреме е да те пусна на вода Откога тъкмя платната а вятър достоен все няма Въжетата отдавна натегнати до скъсване са Стига съм мазал дъските…
Към текста
„Цветът ме е завладял. Вече няма нужда аз да го преследвам – той ме е сграбчил завинаги. Цветът и аз сме едно. Аз съм художник.”…
Към текстаИзисква се не малко въображение, за да можеш да измисляш нови и нови начини за облагодетелстване с пари по европейски проекти. Ето така културно-историческото ни…
Към текста
Масите са още празни. Дълги ниски маси, на две педи от пода. В дълги редици от единия край на помещенията до другия. И помещенията са…
Към текстаОбичам да чета по здрач Да напрягам очите си докато малките черни букви заприличат на нощ В която смисълът е неразгадаем и излишен
Към текста
Задуха ли отдалеч Йовковият добруджански вятър, бърза, бърза към Балкана да разхлопа кепенците на старата му къща и да пришепне едва чуто някоя от неговите…
Към текста
Бях за толкова кратко в Катар, че имам чувството, сякаш съм го шпионирал през ключалката. Едно мимолетно усещане за нещо, ясните очертания на което бързо…
Към текста
Бързо разбрахме, че сме сбъркали, но нали сме си балкански инат, не ни се връщаше. Перспективата пред нас в близките три-четири часа направо пареше. Температурата…
Към текстаСветът направен е от нищо, скрепено с ударите на сърцето.
Към текста
Колкото и да се озъртах и да обикалях наоколо, хотелът не беше там. Явно се бях объркал. Огледах се за помощ и изборът ми падна…
Към текстаИ още скитам сред звездите на Млечния път татуиран от Твореца върху тънката кожа на Вселената Твоята кожа Моята вселена И не преставам да търся…
Към текста
Слънцето се е вдигнало над хоризонта, лъчите му огряват морските вълни. Минава час, минават два, но то не помръдва, не се изкачва нагоре. Вълните също…
Към текстаДисекция на страстта на един охлюв Закъде пътувам? Знам ли и аз… Дори вече не съм сигурен какво означава това. Уж не се свъртам на…
Към текстаРъцете ми балони тежки пълни с часове Краката ми два камъка от грапави минути Езикът ми отекъл с неми думи Две устни подути като неиздоено…
Към текстаПрез 1297 г. градската управа на Сиена приема указ, съгласно който всички прозорци на частните сгради, построени на централния площад, трябва да бъдат преустроени по…
Към текста
Усещате ли историята? Усещате ли как бъдещето прелива в минало през тънкия бръснач на настоящето? Как животът ни изплува от хаоса на несътвореното и след…
Към текста
Да лежиш надолу с главата не е никак удобно. Особено ако си се изтегнал върху камък. Не помага и това, че в камъка е издълбана…
Към текста
Представете си да ви полеят с кофа студена вода навръх Нова година! И преди да сте си поели дъх, да получите още една вледеняваща баня.…
Към текстаСърцето ми е паяк стаил се в паяжината от капиляри нетърпеливо чакащ да вкусиш от кръвта ми
Към текста
Дяволският мост. Какво име! Възбуждащо въображението и подканящо към всякакви словесни спекулации. Хайде, читателю, ако си изкушен от тайната, която се крие зад това име,…
Към текстаВъв всеки един светещ прозорец има човек който не съм аз Във всеки един светещ прозорец има човек който не си ти Как ще се…
Към текстаЕдин герой на Достоевски, някой си Миколка, отива в полицейския участък и признава, че е убил лихварката Альона и сестра й Лизавета. Всъщност двете жени,…
Към текста
Янннн-гонннн, яннннн-гонннннн… Голямата бронзова камбана изшептява името на града при всеки удар на богомолец, замахнал с дървения чук към древното ѝ метално тяло. Янннн-гонннн… Звукът…
Към текста
Уж е Африка, ама не съвсем. И Европа не е, въпреки че е на по-малко от двеста километра от Сицилия. Ама то и Сицилия не…
Към текстаКато котки любещи се на покрива на февруари ще стопим снега под опашките си и така ще заченем лятото
Към текста
Било е топло, много топло! Закопчаната догоре куртка протривала врата му, потта смъдяла в очите му, стичала се по страните му и разлютявала и без…
Към текста
Застанете точно в средата под 52-метровия купол. Там на пода ще видите една каменна плоча, която бележи центъра на култовото пространство. Сега ударете с крак…
Към текстаБъди разумна Не убивай прилагателните ми Не се мръщи на съществителните Не изхвърляй наречията ми Пощади междуметията ми Имай милост към тези така непотребни мои…
Към текста
На площад в центъра на Вормс – един от многото индустриални немски градове, изкушили се да потърсят в себе си онези исторически и архитектурни примамки,…
Към текстаСега ще ви разкажа една простичка история – от онези, благодарение на които рязко проглеждаме за очевидните неща. И после те ни стават много, много…
Към текста
Срещнах я на улицата. Отиваше на пазар. Дребна фигурка с благородно излъчване. Като къщите и калдъръмите на Котел – със следи от годините, но с…
Към текстаАко някой някога се е събудил в цъфналата ръж и целунат бил е зъзнещ той поне веднъж ще ли прецъфти за него нявга цъфналата ръж…
Към текстаКогато Стоян Михайловски получавал покани за прием в двореца, връщал ги надписани с оригиналния отговор „Не щъ!”. Странял е от панаира на суетата, пазел се…
Към текста
Ако в Югоизточна Азия имаше еквивалент на европейската поговорка „Всички пътища водят към Рим”, той щеше да гласи: „Всички пътища водят към Банкок”. Или обратното…
Към текстаНеделя сутрин Меко легло Сънени мисли Тихо Тихо Изпотени стъкла Зад прозорците безшумни снежинки бяла улица и камбаните на Александър Невски приглушено отдалеч Една минута…
Към текста
Никой нормален човек не би се чувствал комфортно, ако спалнята му е с размерите на малка концертна зала, нито пък би натрупал из стаите си…
Към текстаВ стъпката в тревата остана да лежи скакалец. ………… Голи мокри клони. Черна птица в сиво небе. ………… Муха бръмчи по стъклото. Самотен звук, забравен…
Към текстаПрез 2012 и 2013 г. английската преса често коментира разкритията около финансовите финтове на голямата верига Starbucks. Оборотът на кафенетата ѝ в Англия за последната…
Към текстаСтрува ми се, никой друг композитор не е успял така майсторски, както Вивалди, да нарисува със звуци есента и още повече с музиката си да…
Към текстаНатиснах „пауза“ на лятото. Почивен ден за чучулигите, за термометрите и за гребците в таратора. Чудесно време за отлаганата работа – прегледах портфолиото на ноември,…
Към текстаОбичам миризмата на влажна земя в гората след дъжд печени чушки липа прясно сено напечена прашна улица в първите капки дъжд дръжката на току-що откъснат…
Към текста