текстове

пътеписи / есета / стихове
Меконг

Не ме напускай, Меконг!

В тази история главни действащи лица са една река и едно корабче. Има и второстепенни герои – екипаж и пътници. И аз бях там, но…

Към текста

200 грама секс

Реших да го направя по обяд. Тогава клиентите са малко, зяпачите също, а пазачите още разсеяни. И момичетата щяха да са заели местата си съвсем…

Към текста

Автопортрет в деня на Страшния съд

Аз съм часовник с осем секундни стрелки На стъпалата ми отдолу красиво са гравирани изминатите километри В черния ми дроб е скрита една публична тайна…

Към текста

Иран в криво огледало

Асоциативната човешка мисъл работи подобно на интернет търсачка. Ключова дума води до други думи, те пък протягат невидимите си ръце и някъде от мрака на…

Към текста

Елегия за свободата

Може ли една дума да бъде весела? Или ядосана? Може, особено ако е дума с характер. Такава е „свобода“. Тя е патетична, когато е сред…

Към текста

Сюрреализъм на края на пътя

“Като индиец седнал върху кол забит във тинята на Ганг съм се разположил във пространството…” Иван Петков   Бай Георги е циганин от великотърновския край.…

Към текста

Ако умра

Ако умра докато спя цяла смърт ще сънувам че съм жив Ще пия от млякото на гърдите ти Ще примижавам от слънчевите зайчета в очите…

Към текста

Берберски Тунис – да живееш на инат

Фелдмаршал Ромел, Пустинната лисица, отдавна го няма. Но подземният бункер, чиито дълги тунели превръщат голия хълм в чудовищен термитник, още стоят. Някъде просто изсечени в…

Към текста
Сараево

Изток – Запад, две напред, една назад

(Бегли скици от Западните Балкани) Сръбски увод или занимателна география за пълнолетни „Ебем ти и времето, кога България е на запад от нас!“ Този шедьовър…

Към текста

Колко тежат 1300 години, или трябва ли Картаген да бъде разрушен?

Идеологически и естетически нюанси на спора около „нещото“ пред НДК Колко тежат 1300 години? Все по-малко. Ако това нещо пред НДК наистина символизира 1300-годишната България,…

Към текста

Един леген щастие от водите на Иравади. Баганска история

Ех, Мо Мо, къде ли си сега, какво ли правиш? Грее ли още откритото ти лице, кому ли говориш с напевния си глас? Знаеш ли,…

Към текста

Няма нищо гнило в Дания

Признавам си, че като бях малък, не харесвах приказките на Андерсен. Струваха ми се мрачни и потискащи. Когато поотраснах, разбрах, че това са били приказки…

Към текста

Бавно

Ще легнем в жълтата трева на есента Ръката ми ще бъде под главата ти И примижали срещу слънцето бавно ще гледаме как две паячета оплитат…

Към текста

Черно-бяла снимка от Горната земя

„Петушки е мястото, където птичките не млъкват ни деня, ни нощя, където ни зиме, ни лете не престава да цъфти жасминът. Първородният грях – може…

Към текста
Лицата на Камбоджа

Ангкор – принцът и просякът

Завиждам на любознателните хора и пътешествениците отпреди сто и повече години. Колко удивителен е бил за тях светът, как всяко пътуване е било приключение, всяка…

Към текста

Отначало

Ще изям бариерите ще прекърша оградите ще разкъсам всички пречки между нас ще те върна една библия време назад докато се изправим голи и чисти…

Към текста

Pulchritudo per aquam (Красота чрез вода)

„Не искаме обелиски и фонтани! Хляб е това, което искаме! Хляб! Хляб! Хляб!” С такива пасквили, разлепени из града, осъмвал Рим през гладните години 1646-48.…

Към текста

Пирин от здрач до зори

Да пренощуваш на връх Полежан, макар и през зимата, не е кой знае какво геройство. Някои го правят на 6, 7 и дори 8 хиляди…

Към текста

Апология на боклука

Спомняте ли си любопитната история на Едгар Уидърспун? Ако не – ще ви я припомня, защото е много поучителна, а и жизненоважна – Едгар е…

Към текста

Луанг Прабанг. Вечерна молитва за утринен Буда

Едва когато видях как изглеждат обувките на последния лаоски крал, изложени в една витрина в бившия му дворец, проумях Луанг Прабанг и Лаос. Представях си…

Към текста

Предпоследен

И крачките им си говореха приглушено чертаейки мързеливата траектория на техния предпоследен есенен следобед в парка

Към текста
Златния триъгълник

Златният триъгълник – проклятието на Златния телец

Златният триъгълник нито е от злато, нито е триъгълник. Той е по-скоро един сложен многоъгълник, в който съдбоносно са свързани не само няколко племена с…

Към текста

Притча

Асфалтът отдавна е свършил, после няколко километра черен път следва змийските извивки на реката. Но долината не се стеснява, напротив – с изкачването се разстила,…

Към текста

S.O.S. – спасете нашите грехове

„…и спасение дебне отвсякъде…“ Винаги, когато видя някой мой приятел да си връзва връзките на обувките, го съветвам да го прави много внимателно и старателно.…

Към текста
Тунизийска Сахара

Пустиня в чекмедже

Вкъщи имам едно чекмедже, на което пише Тунис. Мислех, че е празно, защото никога не бях ходил в тази толкова протегнала се на север в…

Към текста

Земя между водата и небето. Намигване от езерото Инле

Има такива места по Земята, които не можеш да сбъркаш. Като лице с толкова характерни черти, че не би го забравил никога. Като миризма от…

Към текста

Задушно

Тези задушни непроветрявани улици със заковани на кръст прозорци барикадирани от мудни вехтории изпълзели от мазетата мижащи срещу светлината с прашясали очи въздишащи с дъх…

Към текста
Хайделберг

Хайделберг, вечният студент

Голямата слава на малкото градче Хайделберг идва покрай откриването от палеонтолозите на така наречения Хайделбергски човек. Но всъщност Хайделбергският човек не е човек, а маймуна,…

Към текста

#Green #Empty – Made in Bulgaria

Сега ще ви разкажа една простичка история – от онези, благодарение на които рязко проглеждаме за очевидните неща. И после те ни стават много, много…

Към текста

Женският пазар – между Ориента и Скандинавия

Имаше един човек, който продаваше камъчета за запалки и бързоварчета с открит реотан. Беше сляп. Стоеше повече в „горната“ част – към „Екзарх Йосиф“, подвикваше…

Към текста
Банкок

Банкок – незаконното дете на Буда и Мона Лиза

Казвам се Велик град на ангелите, съкровищница на божествени скъпоценни камъни, славна земя непокорима, велико и знаменито царство, кралска възхитителна столица, надарена с девет благородни…

Към текста

По пътя

Днес е 24-ти февруари 2015 година Един невидим ден гледан от хралупата на детството Толкова далечен и безформен колкото планетата Уран И като нея закачен…

Към текста

Копенхагенизация на бъдещето

Казват, че някога Нюхаун, Новото пристанище на Копенхаген, било свърталище на пияници и проститутки. Вероятно общуването с тях не е било толкова душепогубващо, защото и…

Към текста
Сиди бу Саид

Тунис – дует за охра и синьо

„Цветът ме е завладял. Вече няма нужда аз да го преследвам – той ме е сграбчил завинаги. Цветът и аз сме едно. Аз съм художник.”…

Към текста

Ной

Време е да те пусна на вода Откога тъкмя платната а вятър достоен все няма Въжетата отдавна натегнати до скъсване са Стига съм мазал дъските…

Към текста

Мандалай – будизъм, военен комунизъм и сюрреализъм

Масите са още празни. Дълги ниски маси, на две педи от пода. В дълги редици от единия край на помещенията до другия. И помещенията са…

Към текста

Жеравна, самодивска песен

Задуха ли отдалеч Йовковият добруджански вятър, бърза, бърза към Балкана да разхлопа кепенците на старата му къща и да пришепне едва чуто някоя от неговите…

Към текста

Чудесата играят на криеница

Жена ми пребивава в чудото. За нейно съжаление, не повече от осем-девет часа на денонощие. Събота и неделя упорства, стараейки се да отложи неизбежната среща…

Към текста

Заключеният Лаос

Стои моят съученик пред картата на света и на всеки въпрос на учителката ни по география отговаря единствено с обезоръжаваща усмивка. „Хайде, покажи ми поне…

Към текста
Доха

Катар през шпионката

Бях за толкова кратко в Катар, че имам чувството, сякаш съм го шпионирал през ключалката. Едно мимолетно усещане за нещо, ясните очертания на което бързо…

Към текста

По здрач

Обичам да чета по здрач Да напрягам очите си докато малките черни букви заприличат на нощ В която смисълът е неразгадаем и излишен

Към текста
Сукотай

История с две древни столици и една случка на пътя

Бързо разбрахме, че сме сбъркали, но нали сме си балкански инат, не ни се връщаше. Перспективата пред нас в близките три-четири часа направо пареше. Температурата…

Към текста

Под чадора, с усмивка

Колкото и да се озъртах и да обикалях наоколо, хотелът не беше там. Явно се бях объркал. Огледах се за помощ и изборът ми падна…

Към текста

Безпаметникът на Бузлуджа

Бях в един ясен, но студен и ветровит октомврийски ден вътре в чинията. Сред тоталната разруха в централната зала сърпът и чукът продължаваха да блестят…

Към текста

За Дания – по датски

Ако двата замъка, които държах да навестя и разгледам същия ден, не бяха толкова красиви и не изядоха с лекота и без това малкото време,…

Към текста

Длетото надживява меча

Усещате ли историята? Усещате ли как бъдещето прелива в минало през тънкия бръснач на настоящето? Как животът ни изплува от хаоса на несътвореното и след…

Към текста

Като котки

Като котки любещи се на покрива на февруари ще стопим снега под опашките си и така ще заченем лятото

Към текста
Сонгкран

По джапанки в новогодишния потоп

Представете си да ви полеят с кофа студена вода навръх Нова година! И преди да сте си поели дъх, да получите още една вледеняваща баня.…

Към текста

Дяволският мост – звън на цигулка

Дяволският мост. Какво име! Възбуждащо въображението и подканящо към всякакви словесни спекулации. Хайде, читателю, ако си изкушен от тайната, която се крие зад това име,…

Към текста

Еронавтика

И още скитам сред звездите на Млечния път татуиран от Твореца върху тънката кожа на Вселената Твоята кожа Моята вселена И не преставам да търся…

Към текста

Янгон – златна нищета

Янннн-гонннн, яннннн-гонннннн… Голямата бронзова камбана изшептява името на града при всеки удар на богомолец, замахнал с дървения чук към древното ѝ метално тяло. Янннн-гонннн… Звукът…

Към текста

Тунис – солова партия в средиземноморския хор

Уж е Африка, ама не съвсем. И Европа не е, въпреки че е на по-малко от двеста километра от Сицилия. Ама то и Сицилия не…

Към текста

Пъпа на света

Дисекция на страстта на един охлюв Закъде пътувам? Знам ли и аз… Дори вече не съм сигурен какво означава това. Уж не се свъртам на…

Към текста

(Не)забравеният град

Било е топло, много топло! Закопчаната догоре куртка протривала врата му, потта смъдяла в очите му, стичала се по страните му и разлютявала и без…

Към текста

Есфахан в звук и цвят

Застанете точно в средата под 52-метровия купол. Там на пода ще видите една каменна плоча, която бележи центъра на култовото пространство. Сега ударете с крак…

Към текста

Абстиненция

Ръцете ми балони тежки пълни с часове Краката ми два камъка от грапави минути Езикът ми отекъл с неми думи Две устни подути като неиздоено…

Към текста
Еврейското гробище във Вормс

Вормс. Колелото на съдбата

На площад в центъра на Вормс – един от многото индустриални немски градове, изкушили се да потърсят в себе си онези исторически и архитектурни примамки,…

Към текста

Помогни ми да те възвися

Срещнах я на улицата. Отиваше на пазар. Дребна фигурка с благородно излъчване. Като къщите и калдъръмите на Котел – със следи от годините, но с…

Към текста

Дръж се, Софийо, архитект те гази!

През 1297 г. градската управа на Сиена приема указ, съгласно който всички прозорци на частните сгради, построени на централния площад, трябва да бъдат преустроени по…

Към текста

Война и мир в Банкок

Ако в Югоизточна Азия имаше еквивалент на европейската поговорка „Всички пътища водят към Рим”, той щеше да гласи: „Всички пътища водят към Банкок”. Или обратното…

Към текста

Безпощадно

Сърцето ми е паяк стаил се в паяжината от капиляри нетърпеливо чакащ да вкусиш от кръвта ми

Към текста

Великденско

Един герой на Достоевски, някой си Миколка, отива в полицейския участък и признава, че е убил лихварката Альона и сестра й Лизавета. Всъщност двете жени,…

Към текста

Домът на Хамлет

Никой нормален човек не би се чувствал комфортно, ако спалнята му е с размерите на малка концертна зала, нито пък би натрупал из стаите си…

Към текста

Тъмно

Във всеки един светещ прозорец има човек който не съм аз Във всеки един светещ прозорец има човек който не си ти Как ще се…

Към текста

Туризъм и култура – развод преди сватбата, или за нуждата от естетическа полиция

Изисква се не малко въображение, за да можеш да измисляш нови и нови начини за облагодетелстване с пари по европейски проекти. Ето така културно-историческото ни…

Към текста

По Бърнс

Ако някой някога се е събудил в цъфналата ръж и целунат бил е зъзнещ той поне веднъж ще ли прецъфти за него нявга цъфналата ръж…

Към текста

24 май

Когато Стоян Михайловски получавал покани за прием в двореца, връщал ги надписани с оригиналния отговор „Не щъ!”. Странял е от панаира на суетата, пазел се…

Към текста

Бъди разумна

Бъди разумна Не убивай прилагателните ми Не се мръщи на съществителните Не изхвърляй наречията ми Пощади междуметията ми Имай милост към тези така непотребни мои…

Към текста

Неделя сутрин

Неделя сутрин Меко легло Сънени мисли Тихо Тихо Изпотени стъкла Зад прозорците безшумни снежинки бяла улица и камбаните на Александър Невски приглушено отдалеч Една минута…

Към текста

Бъдни вечер

Струва ми се, никой друг композитор не е успял така майсторски, както Вивалди, да нарисува със звуци есента и още повече с музиката си да…

Към текста