Факултета
Факултета
Факултета
Факултета
Факултета
Факултета
Факултета
Факултета
Факултета
Факултета
Факултета
Факултета
Факултета
Факултета
Факултета
Факултета
Факултета
Факултета
Факултета
Факултета
Факултета
Факултета
Факултета
Факултета

Живот във „Факултета“

Не обичам да експлоатирам циганската тема. Избягвам да пиша за хора в крайна нужда, избягвам и да ги снимам. Изпитвам неудобство, защото почти с нищо не мога да им помогна, а се чувствам сякаш ги използвам. Много журналисти, фотографи, медии и организации си правят пиар на техен гръб, а положението на тези хора никак не се подобрява.
Тези снимки направих по един проект за достъпа до енергия. На тях е семейството на Ставри – той и двете му деца, Кирил и Йорданка. Майка им ги е напуснала отдавна, той ги отглежда сам. Завършил е трети клас, няма никаква квалификация, работи в „Чистотата“.
Отопляват се на дърва и отпадъци. Ток в къщата има, но е от съседите, на които Ставри плаща 100 лв. месечно, а го ползва само за осветление, телевизия, пералня. Къщата е мизерна и влажна, с изпочупени прозорци, но е чисто, преметено, подредено. Тримата спят на едно легло през зимата, за да им е по-топло. Кирил, по-малкият, 8-годишен, може да чете и пише. Каза, че му харесват приказките, но книги няма. Йорданка, макар и с две години по-голяма, не може да чете. Вече ходи на училище и скоро ще навакса. Ставри ми обеща, че ще направи всичко възможно да ги изучи. Дано…