През 1297 г. градската управа на Сиена приема указ, съгласно който всички прозорци на частните сгради, построени на централния площад, трябва да бъдат преустроени по подобие на прозорците на Общинската палата, намираща се на същото място. При изграждането на палатата нейните прозорци пък били съобразени с тези на катедралата и на дворците, намиращи се вече на площада. Още през XIII век, в нароченото за мрачно средновековие, едно общество целенасочено създава хармонична и цялостна градска среда, водено от осъзнати естетически подбуди. Ще кажете: „Да, ама това е Италия!” Но по това време и ние не сме били под турско робство – любимото ни оправдание за всичко онова, което не сме сътворили. Очевидно, за да се превърне името на една държава в синоним на красота, са нужни много усилия и столетия възпитаване на естетическо чувство в десетки поколения граждани.
Докъде сме стигнали ние? Все ми се струва, че архитектурата и градоустройството се осъществяват в баланса между здравия разум и търсенето на нови визуални решения. Или другояче казано – между функционалността и естетиката. Одобрените проекти за обновяване на центъра на София обаче не предлагат нито едното, нито другото. Не знам на кой може да му хрумне да приклещи малки спортни площадки в тясното, шумно и мръсно пространство между две натоварени трилентови платна по бул. „Евлоги Георгиев“, но ето че е възможно. И то при положение, че Борисовата и Княжеската градина са в непосредствена близост. Дали въпросният архитект би си пратил детето да играе на тези площадки? И в момента там има зона за отдих, която, съвсем логично, пустее. В същия проект архитектите, вероятно вдъхновени от благозвучното име „канал“, с което съвсем основателно столичани наричат мръсната вада, водеща се Перловска река, са решили, че ще го превърнат в софийския Канале Гранде. Едва ли ще доживеем да видим гондоли по него, но със сигурност ще го видим като едно вонящо, пълно с боклуци и развъждащо комари блато. Ръководителят арх. Стефан Добрев наскоро заяви, че работят денонощно, за да превърнат София в едно по-хубаво място. Бих им препоръчал да си починат малко. Надявам се след емоционалните обществени обсъждания да вземат предвид забележките както на гражданите, така и на своите колеги и да отстранят очевидните недомислици.
Няма да коментирам другите проекти. Но открай време живеещите в София биват изненадвани с необясними и ексцентрични хрумвания на общината. Така например преди година-две градът се сдоби масово с нови пейки. Прекрасно, само дето пейките са изцяло каменни. Вероятно предназначени за ескимоси. Да, вандалоустойчиви са, но и не стават за седене. Да не би пък някой братовчед да ги произвежда? Но това е друга тема.
Думата сега е за това умеят ли нашите архитекти да създават хармонична градска среда, която да е в услуга на живеещите? Имат ли съвременно, модерно естетическо чувство или и при това мащабно обновяване на центъра ще възкресим стила на късния соц по подобие на бул. „Витоша“? И като го споменах, кой и защо избра този малко безличен и доста парвенюшки булевард да бъде представителната пешеходна зона на столицата, като в същото време превърна естествения културно-исторически център на София – жълтите павета – от пешеходен рай в автомобилен ад, а централния градски площад – в паркинг? И сега въпросните павета, символ на столицата, са по-скоро черни, отколкото жълти. И изпочупени, разбира се! Възможно ли е българските архитекти, печелещи тези толкова важни конкурси, от които зависи как ще изглежда столицата ни в следващите поне трийсет години, да не са стъпвали в Западна Европа, където да видят как изглежда и как функционира един град, как функционалността не загрозява естетичното, нито пък естетичното пречи на функционалността? А ако са стъпвали и са видели, значи просто са некадърни. Тогава нека, както след Освобождението, да поканим от чужбина архитекти, които знаят и могат да превърнат столицата в европейски град със съвременен вид. Сравнете сградите и градските пространства в София, проектирани и строени в края на XIX и началото на ХХ век с тези нови проекти, които миришат на соц нафталин. Това ли е таванът на професионалния капацитет на нашите архитекти – да наредят навсякъде едни и същи плочи по един и същи начин, изглеждащи ужасно демоде, и след това да напишат в една обосновка, че това било „традиционният за столицата растер“. Хайде, пробвайте нещо различно, ако може!
Макар да не съм архитект, с окото на потребител мога и имам право да кажа кое не струва. И ако аз не съм достатъчно компетентен да дам съвет как нещо трябва да бъде направено, то има места по света, които могат да служат за пример на нашите градостроители. Не е срамно да не можеш, срамно е да не искаш да се научиш.
Не е само Италия, образците са много, такъв е например и емблематичният в това отношение Копенхаген. Там не се работи на парче, а се гледа в бъдещето. Планирането на града е дългосрочно, а концепцията – цялостна. Хората, грижещи се за развитието му, имат ясна идея как трябва да изглежда той – зелен, чист, спокоен, с акцент върху екологичния транспорт. Там добре се вижда как работят западноевропейските критерии за качество на жизненото пространство, целящи създаването на хармонична, естетична и удобна градска среда. Затова Копенхаген често оглавява световните класации за най-добро място за живеене или тези за най-добре проектирано човешко обиталище. Съвсем разбираема е тясната връзка между тези два показателя. В делнични дни и дори в пиковите часове по булевардите на този град цари спокойна неделна атмосфера. Заслуга за това има и една подробност – повече от една трета от жителите на Копенхаген ходят на работа с велосипед, изминавайки всеки ден общо над един милион километра! Здравословният им и екологичен навик е поощряван с изграждането не само на безкрайни велоалеи, но и на специални улични платна със собствена сигнализация. Амбицията на общината е броят на колоездачите да надвиши този на автомобилистите. И това не е самоцел – то е част от общата стратегия за превръщането на Копенхаген в най-чистия и зелен град. В същия тон е и заканата на общината всеки жител на града да може да стигне пеша до парк или до бряг за по-малко от 15 минути! Доказателство, че грижата за развитието на пешеходни и колоездачни удобства е ключова в изграждането на града на бъдещето, е появата на термина „копенхагенизация”. Ян Гел, датски архитект и градски проектант, след дълго изучаване на функционирането на обществените пространства и под влияние на психологията и социологията, решава да обърне архитектурата и градоустройството с лице към потребностите на човека. Респектиращият му опит и интересни идеи са причина той да стане консултант на градове като Мелбърн, Сидни, Лондон и Ню Йорк, които желаят да подобрят качеството на живот на своите граждани чрез трансформирането им от автомобилно в пешеходно и велосипедно ориентирани градове по подобие на Копенхаген. В чисто архитектурно отношение градът също е забележителен – сградите му са поддържани в перфектно състояние, фасадите им са като материализирани архитектурни идеи, оживели направо от рисунката на дизайнера, в която няма място за своеволия. Строгите закони в това отношение предпазват обитателите им от изпадането в естетически прегрешения и обезсърчават всяка лична прищявка, която би загрозила общия вид.
Това е Копенхаген, така работят там. А София? Нея архитект я гази!
Портал Култура, 2015 г.