Време е да те пусна
на вода
Откога тъкмя платната
а вятър достоен
все няма
Въжетата отдавна
натегнати
до скъсване са
Стига съм мазал
дъските с катран
в безлунните нощи
Твърде дълго изпипвах
носовата фигура
(гърдите ѝ приличат
на твоите)
Но време е
че иначе дървоядът
този безгрешен часовник
ще те изгризе
Ще натоварим само
семето
за да заченем
нашия човешки род
След нас и потоп!