Да пренощуваш на връх Полежан, макар и през зимата, не е кой знае какво геройство. Някои го правят на 6, 7 и дори 8 хиляди метра височина и при далеч по-сурови метеорологични условия. Със своите 2851 м над морето Полежан е нищожен по хималайските стандарти, въпреки че е един от най-високите върхове в България. От снежната шапка на стройната му пирамида обаче се открива незабравима гледка-мечта!
Ако през деня планината реже очите с ослепителния си сватбен тоалет, то по залез Пирин претърпява най-очарователната метаморфоза, на която е способна природата. Строгият монохромен дрескод бива захвърлен и бялото с игрива суетност бързо пробва всички цветове на дъгата – от закачливо жълто до изгарящо червено и от нежно синьо до тъмновиолетово в дълбоките сенки. Но скрие ли се слънцето, планината бавно помръква, сякаш отново се преоблича – този път в черен вечерен костюм.
Нощта е времето на безпощадните откровения. Небето става бездънно и под студената му светлина познатият ни уютен свят се превръща в безжизнена пустош. Тогава разбираш не само колко е малък човек в космическата мащабност на мирозданието, но и колко е уязвим, колко безпомощен е сред тази негостоприемна безкрайност, лишена от успокоителния коректив на нашите представи за добро и зло. Животът наистина е чудо!
Изгревът е още далеч, но мракът предусеща неизбежния си край и бавно се утаява в гънките на планината. Небето изсветлява и Пирин отново става приветлив. Но е още сънен, слънцето не е плиснало в очите му – идеалното време за снимки – контрастът е нисък, богати полутонове и фини нюанси плавно преливат по склоновете и върховете на планината в кратките мигове между царствата на черното и бялото.
Ето го! Най-сетне! След дългата мразовита нощ лъчите му бързо разсейват всички безутешни мисли. Зазвучават фанфари от светлина и блестящите им звуци затрептяват в планината като една грандиозна, всепомитаща Ода на радостта. Всекидневното възкресение. Животът продължава. Ала трудно е да забравиш нощта, в която си се чувствал като мимолетна искра в ледената паст на безкрая.
Сп. „Осем“, 2011 г.
Повече снимки от това фотоприключение можете да разгледате тук.
За още текстове от България кликнете на етикета отдолу.