Светлината е приглушена, простата мелодия трепти унасящо в сумрака и се напластява в тъмните ъгли. Тримата музиканти са спокойни и вглъбени – тръстиковата флейта води, струните на саза следват извивките ѝ, а ритмичните удари по кожата на дуфа затварят всеки кръг – безкрайна змия, навиваща се бавно в омагьосаните сетива. Когато светът отвън се е отдалечил достатъчно и вечно припрените мисли са се наредили в хармоничните шарки на медитативното настроение, в средата на малкото пространство се появява дервишът. Сваля тъмното наметало, оставя го на земята, съсредоточава се за миг и сетне плавно се завърта около себе си с разперени ръце. После още веднъж, и още веднъж, по-бързо, все по-бързо – полите на бялата роба се разстилат настрани и рисуват във въздуха вихрена полупрозрачна камбана. Краката на танцьора едва докосват земята, очите са притворени, невиждащи. Минута, две, три, шеметната фигура с изплъзващи се очертания не спира, върти се, върти, изпаднала в транс – хипнотичен танц без начало и без край. И ето го, най-сетне се отделя от земята, издига се леко във въздуха, минава неусетно през тавана, завърта се няколко пъти над покривите, после още по-високо, къщите се смаляват, градът се стопява някъде долу, Земята се превръща в малка топка, нагоре, нагоре, суфията е вече сред звездите, миг по-късно вече го няма – достигнал е Бога. Внезапно спира, музиката също, покланя се, загръща се с тъмното наметало и излиза от помещението. Звездите изчезват, отгоре е само таванът, зрителите идват на себе си. Отново сме в Кония.
„Ако облаците не плачат, как ще се смеят цветята?“
Думите са на един от най-известните в света поети. Името му е Джалаладдин – „слава на вярата“, наречен от своите съвременници още Мевляна – „нашият учител“, а известен най-вече с простичкото Руми – по името на Румския султанат, където живее и твори. Руми означава ромейски, принадлежащ на Източната римска империя, позната и като Византия. Султанатът е турски, а Руми е персиец. Тази негова космополитна многоликост е следствие от особените исторически обстоятелства и предпоставка за изграждането му като разностранен и широко скроен философ, теолог, поет, суфитски мистик и духовен водач.
„В която и посока да вървиш – на изток, запад, север или юг – мисли за всяко пътуване, което предприемаш, като за пътуване към себе си. Човек, който пътува към себе си, накрая обикаля света.“
А светът през XIII век е бил едновременно малък и огромен. Свят на противопоставяне и войни, но и на плодотворно смесване на културите. По това време селджукските турци, дошли от степите край Аралско море, вече са изтласкали Византия от по-голямата част от Мала Азия и са изградили силна империя. До истинското турцизиране на полуострова обаче има още време – то настъпва в XIV век, когато едно от племената – османските турци, превръща своя малък бейлик в могъща световна империя. Преди тях селджуците са изтласкали само държавата от Анатолия (Анадола), но голяма част от ромеите, и най-вече тяхната култура, са все още там. Затова, когато един султанат в центъра на полуострова се отцепва от империята, нарича себе си Румелийски (Румски). Или Иконийски – по името на столицата Икония, днешна Кония. Градът на Мевляна Джелаладдин Руми.
„Да мислиш къде ще се озовеш в края на пътя, е напразно усилие. Ти трябва да мислиш само за първата стъпка, която ще направиш. Останалото ще дойде само.“
Първата си стъпка Руми направил в Централна Азия, в земите на днешен Таджикистан. Но скоро родителите му, персийци, притиснати от монголското нашествие, се отправили на еднопосочно пътешествие, продължило десет години и завършило далеч на запад – в Кония. Там бащата, известен юрист, оглавил училището. След смъртта му младият Руми наследил поста и това е началото на неговия бележит обществен живот – преподава философия, религия и право, пише стихове, практикува суфизъм. Не е случайност, че бащата е поканен лично от султана в Кония. Турците в Румския султанат са по-персизирани от селджуките, управляващи в самата Персия – говорят персийски, пишат на персийски, имат персийци в администрацията, дори султаните им носят персийски имена и покровителстват персийското изкуство, литература и архитектура. Кония е мястото, в което турската, персийската и византийската (гръко-римска) култури са създали космополитната среда за развитието на Руми. Вероятно затова той изповядва и учи на един толерантен ислям – „всички религии са като лъчите на едно и също слънце“ – и след смъртта си е почитан и от мюсюлмани, и от християни, и от юдеи.
„Светът е капан, а желанията – примамката в него. Отбягвайте капана на желанията.“
Това проникновение поразително напомня основния постулат на будистката философия. Но може да бъде изречено и от християнски аскет. Написалият го обаче е ислямски мистик. Религиозни влияния и духовен синкретизъм. Нищо чудно – Персия е своебразен мост между Индия и Стария свят, а практиката на мистичния суфизъм, чийто ярък представител е Мевляна Руми, е силно повлияна от живота на християнските отшелници. Възникнал в края на VII век, суфитският мистицизъм се развива като самостоятелно течение в мюсюлманската философско-естетическа мисъл. Последователите му, така наречените дервиши, търсят пътя към Бога чрез вътрешно изживяване – Божият храм е в сърцето на човека. Усамотение, пост, молитви, съзерцание, мълчаливи размишления и потискане на егото водят до сливане с Бога и пряко общуване с него със сърцето и душата. Освен тези аскетични и мистични практики има и религиозни тайнства, които радват окото – такъв е екстатичният ритуален танц на въртящите се дервиши. Той е натоварен с дълбока символика – от облеклото на дервиша – бялото на туниката е траурният цвят на смъртта за мюсюлманите, а кафявата цилиндрична шапка символизира надгробния камък – до движението и положението на ръцете на танцуващия – дясната длан е обърната нагоре и приема благословията на Бога, лявата сочи надолу и предава Божията милост на земята. Според Руми музиката, поезията и танцът са пътят за достигането на Бога.
„Щом някой ден умра, недейте да дирите гроба ми в земята. Моят гроб е в сърцата на просветлените люде.“
Мевляна умира през 1273 г. и бързо се превръща в култ. Съпругата на селджукския владетел дарява пари и на мястото на гроба на Руми в Кония е издигнат мавзолей с джамия, училище и танцов салон. Синът му организира последователите му в ордена Мевлеви. Въпреки че през 1925 г. новосъздадената Република Турция го забранява, тъй като орденът е против светското управление, уважението към личността и делото на Руми остава – мавзолейният комплекс е превърнат в музей и до момента е една от най-големите и най-посещавани забележителности в цяла Турция – обект на поклонение и за богомолците, и за туристите, почитатели на творчеството на Руми. И понеже дервишкият орден е все още формално забранен, танцовите церемонии са по-скоро представление, отколкото богослужение – зрелище, което никой турист в Кония не пропуска, а дори и е най-честата причина да посети този красив анадолски град.
„Ние живеем в царство от безкрай, в кьошка на любовта.“
Руми е изключително почитан в ислямския свят – турци, иранци, азери, таджики, дори мюсюлманите в Индия са под влияние на неговата философия. Шесттомната му поема „Духовни стихове“ е заела такова място в персийската литература, че е наричана „Коран на персийски“. Но това, което го прави световно популярен, е поезията му, посветена на любовта и копнежа. Мистицизмът на неговия „Диван“ е повлиял чак американските трансцеденталисти от XIX век Ралф Уолдо Емерсън и Уолт Уитман. За Руми любовта изпълва света – тя е всеобхватна и универсална реалност. Такава, каквато е за всеки един от нас. Чудно ли е тогава, че седемстотин години по-късно думите на Руми продължават да ни вълнуват?
––––
Цитатите са от изданието „Руми. Светлина в душата. Притчи и напътствия“ на изд. „Прозорец“, в превод на Ивайло Хранов
Сп. „Осем“, 2023 г.
Повече снимки от Анадола можете да разгледате тук.
За още текстове от Турция кликнете на етикета отдолу.