текстове

Ако умра докато спя цяла смърт ще сънувам че съм жив Ще пия от млякото на гърдите ти Ще примижавам от слънчевите зайчета в очите…

Аз съм часовник с осем секундни стрелки На стъпалата ми отдолу красиво са гравирани изминатите километри В черния ми дроб е скрита една публична тайна…

Ще легнем в жълтата трева на есента Ръката ми ще бъде под главата ти И примижали срещу слънцето бавно ще гледаме как две паячета оплитат…

И крачките им си говореха приглушено чертаейки мързеливата траектория на техния предпоследен есенен следобед в парка

Ще изям бариерите ще прекърша оградите ще разкъсам всички пречки между нас ще те върна една библия време назад докато се изправим голи и чисти…

Тези задушни непроветрявани улици със заковани на кръст прозорци барикадирани от мудни вехтории изпълзели от мазетата мижащи срещу светлината с прашясали очи въздишащи с дъх…

Във фурната на дните сърцето ми остана алангле

Натиснах „пауза“ на лятото. Почивен ден за чучулигите, за термометрите и за гребците в таратора. Чудесно време за отлаганата работа – прегледах портфолиото на ноември,…

Днес е 24-ти февруари 2015 година Един невидим ден гледан от хралупата на детството Толкова далечен и безформен колкото планетата Уран И като нея закачен…

Време е да те пусна на вода Откога тъкмя платната а вятър достоен все няма Въжетата отдавна натегнати до скъсване са Стига съм мазал дъските…

Късен сняг затрупа кръста. Ръцете им се вкочаниха преди да ме свалят. Главата ми остана неположена в скута на Микеланджело. На следващия ден душата ми…

Обичам да чета по здрач Да напрягам очите си докато малките черни букви заприличат на нощ В която смисълът е неразгадаем и излишен

Светът направен е от нищо, скрепено с ударите на сърцето.

И още скитам сред звездите на Млечния път татуиран от Твореца върху тънката кожа на Вселената Твоята кожа Моята вселена И не преставам да търся…

Ръцете ми балони тежки пълни с часове Краката ми два камъка от грапави минути Езикът ми отекъл с неми думи Две устни подути като неиздоено…

Сърцето ми е паяк стаил се в паяжината от капиляри нетърпеливо чакащ да вкусиш от кръвта ми

Във всеки един светещ прозорец има човек който не съм аз Във всеки един светещ прозорец има човек който не си ти Как ще се…

Като котки любещи се на покрива на февруари ще стопим снега под опашките си и така ще заченем лятото

Бъди разумна Не убивай прилагателните ми Не се мръщи на съществителните Не изхвърляй наречията ми Пощади междуметията ми Имай милост към тези така непотребни мои…

Ако някой някога се е събудил в цъфналата ръж и целунат бил е зъзнещ той поне веднъж ще ли прецъфти за него нявга цъфналата ръж…

Неделя сутрин Меко легло Сънени мисли Тихо Тихо Изпотени стъкла Зад прозорците безшумни снежинки бяла улица и камбаните на Александър Невски приглушено отдалеч Една минута…

В стъпката в тревата остана да лежи скакалец. ………… Голи мокри клони. Черна птица в сиво небе. ………… Муха бръмчи по стъклото. Самотен звук, забравен…

Обичам миризмата на влажна земя в гората след дъжд печени чушки липа прясно сено напечена прашна улица в първите капки дъжд дръжката на току-що откъснат…