текстове
В тази история главни действащи лица са една река и едно корабче. Има и второстепенни герои – екипаж и пътници. И аз бях там, но…
Към текста
Реших да го направя по обяд. Тогава клиентите са малко, зяпачите също, а пазачите още разсеяни. И момичетата щяха да са заели местата си съвсем…
Към текста
Асоциативната човешка мисъл работи подобно на интернет търсачка. Ключова дума води до други думи, те пък протягат невидимите си ръце и някъде от мрака на…
Към текста
“Като индиец седнал върху кол забит във тинята на Ганг съм се разположил във пространството…” Иван Петков Бай Георги е циганин от великотърновския край.…
Към текста
Фелдмаршал Ромел, Пустинната лисица, отдавна го няма. Но подземният бункер, чиито дълги тунели превръщат голия хълм в чудовищен термитник, още стоят. Някъде просто изсечени в…
Към текста
(Бегли скици от Западните Балкани) Сръбски увод или занимателна география за пълнолетни „Ебем ти и времето, кога България е на запад от нас!“ Този шедьовър…
Към текста
Ех, Мо Мо, къде ли си сега, какво ли правиш? Грее ли още откритото ти лице, кому ли говориш с напевния си глас? Знаеш ли,…
Към текста
От панорамния етаж на Bitexco, 260-метровия небостъргач в центъра на Сайгон, градът прилича на чудовищен октопод, чиито блестящи в мрака булеварди се протягат като могъщи…
Към текста
Признавам си, че като бях малък, не харесвах приказките на Андерсен. Струваха ми се мрачни и потискащи. Когато поотраснах, разбрах, че това са били приказки…
Към текста
„Петушки е мястото, където птичките не млъкват ни деня, ни нощя, където ни зиме, ни лете не престава да цъфти жасминът. Първородният грях – може…
Към текста
Вятърът толкова се е усилил, че дъждът вали хоризонтално. Внезапен порив блъсва грубо буса и го отмества към канавката. Невидимото дете на някой исландски великан…
Към текста
Завиждам на любознателните хора и пътешествениците отпреди сто и повече години. Колко удивителен е бил за тях светът, как всяко пътуване е било приключение, всяка…
Към текста
„Не искаме обелиски и фонтани! Хляб е това, което искаме! Хляб! Хляб! Хляб!” С такива пасквили, разлепени из града, осъмвал Рим през гладните години 1646-48.…
Към текста
Да пренощуваш на връх Полежан, макар и през зимата, не е кой знае какво геройство. Някои го правят на 6, 7 и дори 8 хиляди…
Към текста
Едва когато видях как изглеждат обувките на последния лаоски крал, изложени в една витрина в бившия му дворец, проумях Луанг Прабанг и Лаос. Представях си…
Към текста
Натъквал съм се на какви ли не странни неща през живота си, но най-необичайната гледка, откривала се някога пред очите ми, беше един огромен роял,…
Към текста
Прегърнати, с притворени очи, танцьорите притихват за секунда, после телата им гъвкаво се извиват, краката описват елегантни дъги, едната ръка се разперва плавно, пръстите и…
Към текста
Златният триъгълник нито е от злато, нито е триъгълник. Той е по-скоро един сложен многоъгълник, в който съдбоносно са свързани не само няколко племена с…
Към текста
Асфалтът отдавна е свършил, после няколко километра черен път следва змийските извивки на реката. Но долината не се стеснява, напротив – с изкачването се разстила,…
Към текста
Вкъщи имам едно чекмедже, на което пише Тунис. Мислех, че е празно, защото никога не бях ходил в тази толкова протегнала се на север в…
Към текста
Има такива места по Земята, които не можеш да сбъркаш. Като лице с толкова характерни черти, че не би го забравил никога. Като миризма от…
Към текста
Голямата слава на малкото градче Хайделберг идва покрай откриването от палеонтолозите на така наречения Хайделбергски човек. Но всъщност Хайделбергският човек не е човек, а маймуна,…
Към текста
Стои моят съученик пред картата на света и на всеки въпрос на учителката ни по география отговаря единствено с обезоръжаваща усмивка. „Хайде, покажи ми поне…
Към текста
Имаше един човек, който продаваше камъчета за запалки и бързоварчета с открит реотан. Беше сляп. Стоеше повече в „горната“ част – към „Екзарх Йосиф“, подвикваше…
Към текста
Казвам се Велик град на ангелите, съкровищница на божествени скъпоценни камъни, славна земя непокорима, велико и знаменито царство, кралска възхитителна столица, надарена с девет благородни…
Към текста
Казват, че някога Нюхаун, Новото пристанище на Копенхаген, било свърталище на пияници и проститутки. Вероятно общуването с тях не е било толкова душепогубващо, защото и…
Към текста
Колко близка географски е Турция до България и колко различна е като история и култура! И в същото време обратното – колко близка културно-исторически е…
Към текста
„Цветът ме е завладял. Вече няма нужда аз да го преследвам – той ме е сграбчил завинаги. Цветът и аз сме едно. Аз съм художник.”…
Към текста
Масите са още празни. Дълги ниски маси, на две педи от пода. В дълги редици от единия край на помещенията до другия. И помещенията са…
Към текста
Задуха ли отдалеч Йовковият добруджански вятър, бърза, бърза към Балкана да разхлопа кепенците на старата му къща и да пришепне едва чуто някоя от неговите…
Към текста
Бях за толкова кратко в Катар, че имам чувството, сякаш съм го шпионирал през ключалката. Едно мимолетно усещане за нещо, ясните очертания на което бързо…
Към текста
Бързо разбрахме, че сме сбъркали, но нали сме си балкански инат, не ни се връщаше. Перспективата пред нас в близките три-четири часа направо пареше. Температурата…
Към текста
Виетнам е така разделен в колективното ни съзнание на северен и южен, че никога не се замисляме какво има по средата. Точно там, където през…
Към текста
Колкото и да се озъртах и да обикалях наоколо, хотелът не беше там. Явно се бях объркал. Огледах се за помощ и изборът ми падна…
Към текста
Слънцето се е вдигнало над хоризонта, лъчите му огряват морските вълни. Минава час, минават два, но то не помръдва, не се изкачва нагоре. Вълните също…
Към текста
Усещате ли историята? Усещате ли как бъдещето прелива в минало през тънкия бръснач на настоящето? Как животът ни изплува от хаоса на несътвореното и след…
Към текста
Да лежиш надолу с главата не е никак удобно. Особено ако си се изтегнал върху камък. Не помага и това, че в камъка е издълбана…
Към текста
Представете си да ви полеят с кофа студена вода навръх Нова година! И преди да сте си поели дъх, да получите още една вледеняваща баня.…
Към текста
Дяволският мост. Какво име! Възбуждащо въображението и подканящо към всякакви словесни спекулации. Хайде, читателю, ако си изкушен от тайната, която се крие зад това име,…
Към текста
Палубата е зад мен, стъпил съм на края ѝ, на носа, и пред погледа ми са само водата и небето. Брегът се мержелее далечен в…
Към текста
Янннн-гонннн, яннннн-гонннннн… Голямата бронзова камбана изшептява името на града при всеки удар на богомолец, замахнал с дървения чук към древното ѝ метално тяло. Янннн-гонннн… Звукът…
Към текста
Светлината е приглушена, простата мелодия трепти унасящо в сумрака и се напластява в тъмните ъгли. Тримата музиканти са спокойни и вглъбени – тръстиковата флейта води,…
Към текста
Уж е Африка, ама не съвсем. И Европа не е, въпреки че е на по-малко от двеста километра от Сицилия. Ама то и Сицилия не…
Към текста
Било е топло, много топло! Закопчаната догоре куртка протривала врата му, потта смъдяла в очите му, стичала се по страните му и разлютявала и без…
Към текста
Застанете точно в средата под 52-метровия купол. Там на пода ще видите една каменна плоча, която бележи центъра на култовото пространство. Сега ударете с крак…
Към текста
На площад в центъра на Вормс – един от многото индустриални немски градове, изкушили се да потърсят в себе си онези исторически и архитектурни примамки,…
Към текста
Срещнах я на улицата. Отиваше на пазар. Дребна фигурка с благородно излъчване. Като къщите и калдъръмите на Котел – със следи от годините, но с…
Към текста
Ако в Югоизточна Азия имаше еквивалент на европейската поговорка „Всички пътища водят към Рим”, той щеше да гласи: „Всички пътища водят към Банкок”. Или обратното…
Към текста
Никой нормален човек не би се чувствал комфортно, ако спалнята му е с размерите на малка концертна зала, нито пък би натрупал из стаите си…
Към текста