Сватба в Рибново

Ако някой ви каже: “Не, такава сватба трябва да се види!”, ще е само наполовина прав. Защото такава сватба трябва и да се чуе! Досущ като в приказките цели два дни три зурни и три тъпана огласят селото и всеки, който попада на такова място за първи път, неусетно бива повлечен в хипнотичния водовъртеж на безкрайно повтарящите се ориенталски мотиви, а за по-видните сватбари има и специалитет – свирене на ухо – колкото удоволствие, толкова и изпитание.

Чеизът. Подготвян с години, неслучайно изложен на показ, та цялото село да го види. Тъкани черги, одеяла, завивки, пердета, мокети, чорапи, кърпи…ще стигне за десетилетия.  Омъжените жени се обличат официално – с черни фереджета (права дреха с дълъг ръкав) и бели кърпи и отиват да разгледат какво е приготвено за бъдещото семейство.Но това не е всичко – булката занася в дома на младоженеца цялата покъщнина – спалня, холна гарнитура, телевизор, пералня, печка, съдове – всичко старателно подредено на улицата. Ех, младоженец да си в Рибново! Но…от него се иска къщата.

Хорото. Сватбата е голямо събитие в Рибново. Затова и дойде ли уреченият ден, цялото село е на мегдана. Всички млади момичета се хващат на дългото и предълго хоро, пременени в най-новите си и хубави дрехи – диме (шалвари), блуза, елече, престилка, забрадени с шерве (шарена кърпа с преобладаващо бяло, която носят момите). И всичко това в цветове от пищни по-пищни. За да радват очите на ергените, пък и на бабите, които са наобиколили хорото и поглъщат с поглед всяко движение.

Даровете. Да се откупи булката не е толкова лесно! За семейството й са приготвени много дарове, които също не остават скрити за многобройната публика – канени и неканени гости. Цяла процесия от близки и роднини с оркестъра начело и син байряк минава през селото, носейки като хоругви подаръците – якета, панталони, обувки, ризи, блузи, димета и…пари! И ако на младоженеца му е припряно, то сватбарите без бързане – със закачки и подпийване, се наслаждават на това необичайно представление.

Булката. И цялата тази главозамайваща и разточителна пищност има своята кулминация – появата на булката! Златоткана роба, диме, сърмено елече, белосано лице – символ на чистота и невинност – цялото облепено с пайети, и най-отгоре червеното було, което през целия ден е носила нейна приятелка. И ако всички са вперили очи в нея, тя не вижда никого – очите и са затворени, за да не я хванат уроки, водена за ръце от своите роднини, зад нея близка жена стъпва в нейните стъпки, да не би някой да вземе пръст от стъпките й и да направи лоша магия. Чак след като ходжата венчае младите, младоженецът измива лицето на булката с прясно мляко и разваля маската.

Сп. „Одисей“, 2004 г.

Повече за Рибново можете да прочетете тук.

А още снимки от Рибново можете да разгледате тук.