Живот във „Факултета“

Не обичам да експлоатирам циганската тема. Избягвам да пиша за хора в крайна нужда, избягвам и да ги снимам. Изпитвам неудобство, защото почти с нищо не мога да им помогна, а се чувствам сякаш ги използвам. Много журналисти, фотографи, медии и организации си правят пиар на техен гръб, а положението на тези хора никак не се подобрява.
Тези снимки направих по един проект за достъпа до енергия. Първата половина са от квартал „Факултета“ в София. На тях е семейството на Ставри – той и двете му деца, Кирил и Йорданка. Майка им ги е напуснала отдавна, той ги отглежда сам. Завършил е трети клас, няма никаква квалификация, работи в „Чистотата“.
Отопляват се на дърва и отпадъци. Ток в къщата има, но е от съседите, на които Ставри плаща 100 лв. месечно, а го ползва само за осветление, телевизия, пералня. Къщата е мизерна и влажна, с изпочупени прозорци, но е чисто, преметено, подредено. Тримата спят на едно легло през зимата, за да им е по-топло. Кирил, по-малкият, 8-годишен, може да чете и пише. Каза, че му харесват приказките, но книги няма. Йорданка, макар и с две години по-голяма, не може да чете. Вече ходи на училище и скоро ще навакса. Ставри ми обеща, че ще направи всичко възможно да ги изучи. Дано…
Втората половина от снимките са от Гиздова махала в Дупница. Въпреки името си тази махала не е никак гиздава, а животът в нея – още по-малко. Повечето от обитателите ѝ живеят в нищета.
Тези хора живеят до нас, но ние не знаем това. Един ромски активист ми каза, че по-страшно и унизително от бедността за ромите е отхвърлянето им.