Никой нормален човек не би се чувствал комфортно, ако спалнята му е с размерите на малка концертна зала, нито пък би натрупал из стаите си толкова покъщнина, сякаш ще живее двадесет живота. Като прибавим и прекаляването с красота в интериора до степен на натруфеност, картината става почти патологична. Но всичко е наред – кралските особи не са нормални хора и материалните и естетически излишества са важна част от статута им. Но покрай представителните си политически функции, този луксозен, разточителен лайфстайл съгражда и един от образите на европейската културна история. Защото кралските замъци и дворци са не само илюстрация на монархическите прищевки, ала и квинтесенция на духовните постижения на цялата нация. Това е и причината в момента голяма част от тях да са именно музеи. Така е и в Дания. Там кралската институция е жива, затова „Амалиенборг” – един от най-ценните рококо комплекси в Европа, все още се обитава от кралицата и нейното семейство. Но по-старите дворци вече имат друго предназначение – докато „Кристиансборг”, в самия център на Копенхаген, е подслонил трите висши власти на държавата – Парламента, Министерския съвет и Върховния съд, то другите династични сгради са отворени за посещения и предлагат както разходка из пищните си зали, така и ценни колекции изкуство от Ренесанса до днес.
Кронборг
Кронборг е не толкова известното име на най-прочутия европейски замък, подвизаващ се в световните представи повече с артистичния си псевдоним Елсинор – така, както го е кръстил самият Шекспир заради близкото градче Хелзингьор. Датският принц Хамлет може и да е измислен герой, но замъкът е съвсем истински и мрачните му кули безспорно са съвършеният декор на смятаното за най-велико драматургично произведение. Но славата си замъкът дължи не само на този литературен късмет. За да разпали въображението на Шекспир, „Кронборг”, благодарение на стратегическото си местоположение, вече е бил заел своето място в историята на Скандинавия. Построен през XVI век в най-североизточната част на остров Зеланд, на брега на тесния едва 4 км проток, даващ достъп до Балтийско море, „Кронборг” е осигурявал две трети от приходите в кралската хазна в продължение на столетия. Разположеният в него гарнизон не просто е контролирал това важно от военна гледна точка „иглено ухо”, но и е събирал такса от всеки преминаващ търговски кораб според стойността на превозваната стока. И за да няма опити за измама, кралят си присвоил правото на първи купувач. Така търговците нямали възможност да спестят пари, като декларират ниска стойност на стоката, защото кралят можел да я купи на безценица. Системата работела безотказно чак до средата на XIX век, когато международен натиск принудил датчаните да се откажат от доходоносната си златна кокошка. Хамлет обаче не е единственият легендарен персонаж, чиято сянка още обитава „Кронборг”. Древно предание твърди, че в неговите подземия спи средновековният герой Холгер Датчанина, който ще се пробуди, когато Дания е в смъртна опасност – за да я спаси. Покрай другото, повече от 150 години замъкът е служил и за затвор. Но тези не особено жизнерадостни спомени са вече в миналото. Сега „Кронборг” е една от най-посещаваните туристически забележителности в Дания. Съчетаващ елегантността на ренесансов дворец и монументалността на военна крепост, той е най-стилният и емблематичен датски замък. И пестеливото скандинавско слънце често разкъсва тежките облаци в опит да придаде на този ветеран приветлив и миролюбив вид.
Розенборг
Вярно е, че парите за построяването на тези скъпи сгради в крайна сметка са били набавяни от бедните поданици, но все пак някой е трябвало да има въображението и естетическата дързост да ги пожелае. Двигателят на датския културен ренесанс, човекът оставил след себе си най-изящните архитектурни образци, е крал Кристиан IV. Негово дело е и дворецът „Розенборг”, построен в любимия му холандски стил. Проектиран за лятна резиденция на краля, „Розенборг” отдавна е сменил предназначението си. Но просторният парк, който го обгражда – същински оазис на спокойствието в центъра на Копенхаген, продължава да е обедната лятна резиденция на разхождащите се в него столичани или на излезлите в почивка от близките офиси служители. Самият замък е бил кралско жилище само през първия век на неговото построяване – XVII. Сетне постепенно се е превърнал в хранилище за кралските съкровища, което пък като че ли естествено е предопределило сегашната му съдба – да бъде музей на кралската институция. Гипсовите тавани, картините по стените, вещите на аристократите, изпълващи залите му, са само ордьовърът за любознателния посетител. В подземието, превърнато в строго охраняван трезор, са изложени кралските регалии – корони, скиптри, жезли и всякакъв подобен монархически инвентар, както и множество произведения на изкуството, поръчани от кралете или подарявани им по време на височайши визити. След стълбите нагоре някак странно се озоваваш отново в ХXI век.
Фредериксборг
Макар да носи името на Фредерик II, и този дворец е рожба на амбициозния Кристиан IV. „Фредериксборг” е най-големият ренесансов дворец в Скандинавия и вероятно най-красивият. Стройните му кули отразяват островърхите си покриви в огледално езеро, а отвъд него по-късен, бароков парк предлага усамотение сред чудновато подрязаните корони на дърветата. Разположен сред езерото върху три острова, свързани с орнаментирани мостове, дворецът представлява сложен комплекс от сгради и вътрешни площади, за чиято пищна външна и вътрешна декорация не са пестени нито средства, нито усилия. За беда обаче преди 150 години пожар унищожава голяма част от тази датска гордост. Това, че сега можем да ѝ се наслаждаваме, сякаш нищо не се е случило, дължим най-вече на друг сърцат човек – основателя на пивоварната „Карлсберг” Якоб Якобсен, чиито средства изиграли решаваща роля при реставрацията на двореца. Поредното доказателство, че хубавите неща в човешката история се случват с добрата воля на конкретен човек. Условието на филантропа било „Фредериксборг” да подслони замисления от него Музей на националната история. Желанието му било изпълнено и сега наред с другите си ценности дворецът съхранява огромна колекция от живописни платна с портрети и исторически сцени, създадени през последните петстотин години.
Игескоу
Притежаването на дворец не е било привилегия само на кралете. Дания е осеяна с много частни имения, чийто аристократичен разкош съперничи на кралския. Но естетическите глезотии не са били единствената грижа на средновековните им собственици. През смутните времена на изминалите столетия къщата е трябвало да служи и като крепост. „Игескоу”, построен през далечния XVI век в южната част на остров Фюн, е класически пример за замък, обграден със защитен воден ров и множество хитроумни изобретения като тайни стълби, скрити в дебелите стени, които помагали за оцеляването на благородния притежател. Войната не е била само заплаха, тя е била неразделна част от културата на онези времена. За насилието като начин на живот и мислене свидетелстват стотиците видове оръжия и ловни трофеи, с които са накичени стените на замъка. Вероятно притиснати от нов вид заплаха сега – финансовата, собствениците на „Игескоу” са го отворили за посещение срещу входна такса. Един взаимноизгоден начин за набавяне на средствата за поддръжка на имението. Туристите наистина има какво да видят, благодарение и на колекционерската страст на обитателите му. Освен самия замък и оформената по френски маниер градина, в специални постройки в двора на замъка са изложени лъскавите тела на стотици машинарии – ретро автомобили, мотоциклети, пожарни коли, линейки, даже и самолети, всички реставрирани в перфектен вид – същински химн на техническия XX век, прислонил се в импозантната сянка на пазещия петстотингодишни спомени колос.
Сп. „Наш дом“, 2010 г.
Повече снимки от Дания можете да разгледате тук.
За още текстове от Дания кликнете на етикета отдолу.