И още скитам
сред звездите
на Млечния път
татуиран
от Твореца
върху тънката кожа
на Вселената
Твоята кожа
Моята вселена
И не преставам
да търся
изгубеното Слънце
скрито
някъде
из
хълмовете
на Венера
А уморя ли се
ще положа
глава
в сянката
на Юпитер и Сатурн
и ще съзерцавам
лицето ти
нарисувано
на Луната
докато
новият изгрев
на Марс
не ни призове
отново