Застанете точно в средата под 52-метровия купол. Там на пода ще видите една каменна плоча, която бележи центъра на култовото пространство. Сега ударете с крак върху този камък. Не се стряскайте! Неочаквано силният звук ще се стрелне към високия свод и, блъскайки се в седемцветните му мозайки, ще изпълни храма с бавно затихващото ехо на отчетлив, мелодичен, почти камбанен звън. Ефектът е изненадващ, най-малкото защото не се намирате нито в базиликата „Свети Петър” в Рим, нито в софийския „Александър Невски”. Изумителната акустика е предназначена не за меси с орган или ортодоксални песнопения, а за молитвите на правоверните мюсюлмани, които имат удоволствието да общуват със своя Бог в Джамията на имама в центъра на Есфахан. Вероятно акустичното съвършенство на подобни важни градежи е било стандарт, а не изключение – в джамията на Шейх Лотф Аллах, намираща се на същия площад само на двеста метра от тази на имама, група туристи помолиха някакъв местен човек да запее и, сигурен съм, кристално чистият тон на простичката религиозна песен, вибриращ в жълто-сините стени, още дълго ще звучи в спомените им. Майсторството на иранските строители отпреди четиристотин години, когато са съградени архитектурните шедьоври на града, е изразено и в хармоничната им геометрия и виртуозна украса – два от стълбовете на източния естетически канон. Прецизно изработените мозайки покриват всеки квадратен сантиметър от тези елегантни колоси и превръщат могъщите им фигури в огромно живописно платно.
Площадът пък, без никакава скромност, е един от най-големите площади в света. Но надали щеше да е под закрилата на ЮНЕСКО, ако размерът беше единственото му достойнство. Освен споменатите две джамии, чиито куполи и минарета очертават тюркоазени силуети в южното небе, на третата страна на правоъгълния мегдан, да употребим автентичната персийска дума, се издига дворецът „Али Капу“. От просторната му тераса някога шаховете са наблюдавали играта на поло, чиято родина е всъщност Иран. Залите на тази представителна сграда, в която владетелите са посрещали високопоставените си гости, не отстъпват по изящност на декорацията на храмовете отсреща. Но името на Музикалната стая, намираща се на шестия етаж, още веднъж подсказва, че средновековните естети са търсили наслада не само за окото, но и за ухото. Стените ѝ са с „двойно дъно”, скрито зад ажурна гипсова фасада. Не знам дали „дизайнерите” на това чудо са постигнали перфектното звучене, но със сигурност са оставили след себе си поредното изкусно творение.
Джамиите и дворецът са свързани от дългата аркада на базара, обрамчващ площада, и всички заедно образуват един цялостен духовен, политически, икономически и социален комплекс, който и до днес живее своя пълноценен живот. В скритите от очите дюкянчета сръчни ръце и сега продължават да прославят иранските занаяти. Персийски килими, ръчно щамповани памучни платове, кован метал и живописни и калиграфски миниатюри мамят погледа в претрупаните по ориенталски маниер магазинчета отпред, а широкото пространство, обградено от витрините им, предлага една почти европейска гледка с фонтаните, компаниите, насядали по тревата, и елегантните карети за разходка, чието ритмично потропване оживява спокойната атмосфера.
Заслугата за построяването на този наистина световен за времето си център е на династията на Сафавидите, чиято столица е именно Есфахан и под чието управление през XVI-XVII век мюсюлмански Иран отново достига политическа и културна зрелост, съперничеща на останалите далеч в миналото персийски империи. И само това да бяха създали великите шахове Абас I и Абас II, пак щеше да е достатъчно Есфахан да е един от най-забележителните и красиви градове на Ориента. Но широките му чинарести булеварди водят и до други чудеса. Петъчната джамия – най-голямата и най-старата джамия в Иран, е същински учебник по история на иранската архитектура. От VIII век, когато са положени основите ѝ, досега дострояването и доукрасяването ѝ не е секвало. Четирите високи айвана, гледащи към вътрешния двор, са важна отличителна черта на иранския дизайн още от времето на персийската династия на Сасанидите, управлявала и строила в началото на нашата ера. Приемствеността е обогатена с вездесъщите ювелирни мозайки, демонстриращи въображение и вкус в използването на разнообразните ислямски мотиви. Но сложният ансамбъл на джамията крие и по-стари, по-скромни и мълчаливи, пепелявоохрави зали, сред чиито пусти колонади не е трудно да се долови приглушеният шепот на изминалите столетия.
Още по-уникален и изненадващ е дворецът Чехел Сотун. Семплият му външен вид с нищо не загатва за пищните пъстроцветно-златисти стенописи, с които е изрисуван отвътре. Исторически и битови теми бъбриво разказват за Иран от времето на Сафавидите. Стойността на стенописите е неимоверно висока дори и заради факта, че ислямът забранява изобразяването на хора. Вероятно следствие от някакъв техен Ренесанс, подобно на европейския, обсипал папските църкви с голи тела, сега стенописите на Чехел Сотун са примамлива изкуствоведска и туристическа атракция. Не е за вярване как сцените на пиршества с вино и танцуващи жени са оцелели по време на Ислямската революция, узаконила преди тридесет години теокрацията над всичко светско.
Но ако има нещо, с което Есфахан не може да бъде сбъркан с никой друг град, това са прословутите му мостове над река Заянде. Построени в онези плодотворни години, вече четири века те са безспорната емблема на града и символ на все същите универсални ценности, заради които други техни събратя красят евробанкнотите – мостовете по цял свят свързват брегове и хора, независимо от културата и религията. Есфаханци обичат своите мостове, там е любимото им място за срещи и разходки. Вечер тъмните силуети на стотици фигури неволно участват в един театър на сенките, изпълвайки с тайнствен живот топло осветените арки под дълбокото теменужено небе. А долу – в галерията под моста Хаджу, Есфахан отново пее. Десетки мъжки ръце пляскат в ритъма на стара песен, чиито думи гравират в древните каменни сводове най-човешкия орнамент от украсата на града.
Сп. „Наш дом“, 2010 г.
Повече снимки от Иран можете да разгледате тук.
За още текстове от Иран кликнете на етикета отдолу.