Тези задушни
непроветрявани улици
със заковани
на кръст прозорци
барикадирани
от мудни вехтории
изпълзели от мазетата
мижащи срещу светлината
с прашясали очи
въздишащи с дъх
на кротка плесен
Тези облицовани
с тежко кадифе тротоари
оставящи стъпките ми
без сянка
С порязан палец
оставям на всеки ъгъл
топъл отпечатък
за да ме върне
там където
Не искам
да се връщам