Казват, че някога Нюхаун, Новото пристанище на Копенхаген, било свърталище на пияници и проститутки. Вероятно общуването с тях не е било толкова душепогубващо, защото и самият Андерсен е живял там. Но каквото и да е било, то е вече история. Сега даже само мисълта, че един от символите на Копенхаген, и то разположен съвсем близо до кралския дворец, е имал славата на бардак, изглежда съвсем нелепа – като неприличен жест, направен от благовъзпитан господин. Нюхаун е стерилизиран и дезинфекциран, без опасност някой непредпазлив турист да попадне в задния двор на датската столица. И богато декорираните с шарени татуировки мъжаги, пиещи бира по тротоарите, изглеждат по-скоро като анимационни герои, наети да придават на това едновременно уютно и представително място привкус на викингска легенда, но осъвременена от кръстосването ѝ със скандинавския хеви-метъл. Любимо място на градската бохема, Нюхаун заспива късно, но сутрин винаги се събужда без торбички под очите – чист и лъснат, както всичко в Копенхаген.
Този град не търпи компромиси. Лицето му е изписвано дълго и старателно под облагородяващия надзор на традиционните западноевропейски критерии за качество на жизненото пространство, целящи създаването на хармонична, естетична и удобна градска среда. За да се превърне името на една държава в синоним на красота, са нужни много усилия и столетия възпитаване на естетическо чувство в десетки поколения граждани. Най-популярният пример е Италия, но Дания някак тихомълком е извървяла същия път. Добрият вкус и премислената функционалност личат във вида и подредбата на всеки неин град. Но този път е имал и своите особености – северният стремеж към ред и чистота е довел естетическия канон до крайност, протестантската непредвзетост е причината дизайнът да търси семпли решения, а артистичността е обуздана от уравновесения скандинавски темперамент. И, чудно как обаче, педантичността в прецизирането на всеки детайл не лишава от душа най-подредения европейски свят.
Умението на датчаните да планират не само улиците, но и жизнения ритъм на своите градове, е причината Копенхаген често да оглавява световните класации за най-добро място за живеене или тези за най-добре проектирано човешко обиталище. Съвсем разбираема е и тясната връзка между тези два показателя. Наистина, Копенхаген е безспорен туристически деликатес, но колко по-щедър е той към късметлиите, които живеят в него! Широките булеварди безпроблемно поемат трафика на този милионен град до степен даже и в пиковите часове да цари спокойна неделна атмосфера. Заслуга за това има и потресаващата подробност, че повече от една трета от жителите на Копенхаген ходят на работа с велосипед, изминавайки всеки ден общо над един милион километра! Здравословният им и екологичен навик е поощряван с изграждането не само на безкрайни велоалеи, но и на специални улични платна със собствена сигнализация. Вдъхновяваща е гледката на стотици колоездачи – в черни костюми, елегантни рокли или пък в удобни всекидневни дрехи, които, подредени в своята лента, търпеливо чакат своя зелен сигнал. Амбицията на общината е до пет години броят им да надвиши този на автомобилистите. И това не е самоцел – то е част от общата стратегия за превръщането на Копенхаген в най-чистия и зелен град – в пълно съответствие с желанието и непринудения лайфстайл на обитателите му. В същия тон е и невероятната закана на общината пак до пет години всеки копенхагенчанин да може да стигне пеша до парк или до бряг за по-малко от 15 минути! Ако се доверим на датската акуратност, а и отчетем, че и сега зелените площи в Копенхаген са в изобилие, не остава място за колебание, че това ще бъде сторено. Доказателство, че грижата за развитието на пешеходни и колоездачни удобства е ключова в изграждането на града на бъдещето, е появата на термина „копенхагенизация”. Ян Гел, датски архитект и градски проектант, след дълго изучаване на функционирането на обществените пространства и под влияние на психологията и социологията, решава да обърне архитектурата и градоустройството с лице към потребностите на човека. Негово дело е например Стрьогет – най-дългата търговска пешеходна улица в Европа, гръбнакът на стария Копенхаген. Респектиращият му опит и интересни идеи са причина той да стане консултант на градове като Мелбърн, Сидни, Лондон и Ню Йорк, които желаят да подобрят качеството на живот на своите граждани чрез трансформирането им от автомобилно в пешеходно и велосипедно ориентирани градове по подобие на Копенхаген.
Приложимостта на този опит обаче изисква култура, подобна на датската – лишена от предразсъдъци, култура, в която парвенюшките ценности са непознати. Дания е същински развъдник за манекенки, но русите им коси се развяват не от прозорците на мерцедеси, а от седалките на велосипедите. Разговорът за естетическите достойнства на Копенхаген би бил немислим без споменаването на тези очарователни създания. Естествени и непринудени, скандинавската им хубост е съчетана с непретенциозността на силната жена, родена сред неласкавия северен климат. И хладният пролетен дъжд не е в състояние да накара датчанките да приберат отново в гардеробите си тънките тензухени роклички, с които се разхождат в очакване на малко по-топлото лятно слънце. Красотата им е неизменна част от дизайна на града, в чиято физиономия сградите са само един компонент. Бил Брайсън, американски автор на забавни пътеписни книги, пише, че Копенхаген е единственият град, посетен от него, в който момичетата излизат в обедната почивка, за да се попекат topless в градските паркове и това е достатъчна причина той да определи града за културната столица на Европа.
Но колкото и да са само компонент, именно сградите – и архитектурните шедьоври, и административните колоси, и жилищните кооперации, са главните виновници за неустоимата привлекателност на Копенхаген. Поддържани в перфектно състояние, фасадите им са като материализирани архитектурни идеи, оживели направо от рисунката на дизайнера, в която няма място за своеволия. Строгите закони в това отношение предпазват обитателите им от изпадането в естетически прегрешения и обезсърчават всяка лична прищявка, която би загрозила общия вид. Резултатът е наистина впечатляващ.
Иначе думата дизайн витае не само по просторните улици на града с подредените в шпалир цветни здания, чиято рождена дата често е изписана с гордост отпред – триста, четиристотин години назад във времето. Нито пък се изчерпва с внушителните силуети на ренесансовите дворци и строгите катедрали, чиито изящни шпилове разкъсват дълбокия хоризонт на равната датска земя. Музеят за декоративни и приложни изкуства и индустриален дизайн съхранява най-голямата библиотека за дизайн в Скандинавия, както и, колкото и невероятно да звучи, подробни данни за всички мебели, произведени в Дания през целия XX век! Този град е пълен с изкуство не по-малко от нарочените за по-артистични европейски столици – в Националната галерия платната на Тициан, Рубенс и Рембранд стоят редом до кубизма на Жорж Брак и експресионизма на Едвард Мунк, а в Глиптотеката, предназначена за класическо изкуство, неочаквано може да бъде открита най-голямата колекция на Роден извън Франция.
Но както всяко порядъчно семейство, така и Копенхаген си има своята черна овца. Това е небезизвестната Кристиания – Свободният град, една странна държава в държавата. Когато в началото на 70-те анархисти, хипари и всякакви други свободомислещи люде се заселват в изоставените казарми в един от кварталите в центъра на Копенхаген, едва ли някой си е представял, че четиридесет години по-късно тази самоуправляваща се комуна със собствени закони все още ще съществува. Изрисуваните с шарени графити сгради, занемарените улици, ъндърграунд клубовете и въобще цялата тази атмосфера на различност са причина много други копенхагенчани, особено тези с по-артистична и интелектуална закваска, често да посещават Свободния град. Така Кристиания – този дисхармоничен акорд в перфектно композираната градска симфония, постепенно се превръща в една от емблемите на Копенхаген. А едновременно с това и в туристическа забележителност. С гордостта от подобен уникален социален експеримент флиртуват и властите, изтъквайки своята толерантност. Но Кристиания няма още дълго да служи като изкупление за архитектурното доктринерство на градската управа, нито за успокоение на съвестта на съвсем лишената от нерегламентирани нрави Дания. Плановете на правителството са рано или късно кварталът да бъде „изкъпан” и „сресан”. То вече успя да наложи забрана върху легалната продажба на леки наркотици на територията на комуната и да премахне сергиите на тази спорна търговия. Междувременно обаче Националният музей на Дания успява да се сдобие с една от колоритните сергии и да я включи в експозицията си – недвусмислен знак за значението на разпътната Кристиания за историята и културата на добродетелния Копенхаген.
Тази вечер Нюхаун отново е пренаселен и оживен. Русите богини небрежно се смеят с чаша в ръка, насядали по люлеещите се палуби на старите корита, закотвени завинаги на кея. Кавалерите са на групички и сламените им шапки сякаш казват: „Няма да пропуснем лятото, колкото и да е кратко”. Осветлението на сцената е твърде романтично – водата с едва прикрито вълнение чупи ниското слънце на малки тъмнооранжеви парченца и ги запраща по лицата им, по цветните фасади на сградите, по минувачите, по всички, които са дошли тук, за да се насладят на красотата на Копенхаген. Татуираните викинги също са на линия и отново са на тротоара. Купили са питието си от близкия магазин и благородно са оставили масите под чадърите на три метра от тях на туристите – там малката наливна бира струва към 60 крони – около 7 евро. Но в тази цена влиза и мимолетното удоволствие да си част от този съвършен свят. Струва си.
Сп. „Bravacasa“, 2010 г.
Повече снимки от Дания можете да разгледате тук.
За още текстове от Дания кликнете на етикета отдолу.