Когато Стоян Михайловски получавал покани за прием в двореца, връщал ги надписани с оригиналния отговор „Не щъ!”. Странял е от панаира на суетата, пазел се е от флиртуване с властта, крачел е смело по самотните духовни пътеки. Направил е бил своя избор. Силен, чист човек, може да му се вярва. Затова, когато казал: „Върви!”, възроденият народ тръгнал. Но ограмотяването само по себе си не струва нищо, ако не ни прави по-умни и по-добри. През 1870 г. в Англия се приема закон за образованието, благодарение на който всички деца, и бедните, тръгват на училище. Неочакван резултат от този похвален акт обаче бил, че двадесетина години по-късно се появил нов, свръхдоходоносен бизнес – издаването на жълти вестници. Ограмотените, вече пораснали и замогнали се, намерили в тях своята духовна храна. Ето че само да знаеш буквичките не е достатъчно. Книгата може да е прозорец към света, но отвориш ли го, не знаеш какъв свят са ти приготвили. Защото от тези, които са призвани да водят, зависи дали “сляпото окато ще направят” или ще се стигне до “пази, боже, сляпо да прогледа”. Сартр казва, че с всяко свое действие човек е отговорен не само пред себе си, но и пред всички хора, защото от това действие зависи какъв ще бъде светът.
Словото е силно оръжие, трябва да внимаваме как го използваме. „Казана дума – хвърлен камък” – може да счупиш нечия глава. А когато е написана, става още по-опасна – можеш да счупиш множество глави. Сигурен съм, че тези, които пълнят с пошлости съвременната българска преса, сериозно биха се притеснили, ако децата им използват техния език. И в същото време не биха се посвенили да се нарекат хора на словото, празнувайки най-хубавия български празник. Само че словото, освен трептения на въздуха или мастило на хартия, е и отговорност. Защото не е вярно, че „дума дупка не прави”. Напротив, прави! И за да не се спънем в нея, нека вдигнем по-високо билото!
Честит 24 май!
Сп. „Одисей“, 2007 г.